Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско. Няколко месеца след раждането й баща й се връща от фронта и заедно с жена си и трите им деца се преместват в град Свети Врач (дн. Сандански). Там той се е запознал с майка й, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско.

Първият детски спомен е от Сандански, където Надежда Захариева израства. Двете й по-големи сестри я научават да чете още преди да тръгне на училище. В първи клас било скучно, защото вече можела да произнася думичките, които останалите сричали, и затова била наказвана да седи в ъгъла на класната стая с гръб към останалите. В трети клас се записва в градската библиотека, където започва да чете книги и мечтае да стане писателка.

За нея четенето представлявало разговор с автора. Първият писател, с който се среща е Марко Марчевски,  когато тя е в трети клас, а той е на по

Георги Константинов, който през тази година навършва 80 години, ще бъде гост на официалното откриване на 27-ите Есенни литературни празници в Бургас на 1 октомври. Ден по-късно той ще представи и поетичната си книга "Живея високосно" като част от програмата. Домакин на събитието ще е Дом на писателя, съобщават от пресцентъра на Община Бургас, които са организатори заедно с Бургаска писателска общност.

Програмата, която продължава през целия месец, ще предложи няколко премиери. Една от тях е на книгата "Магдалена" на Слави Томов на 15 октомври, както и на стихосбирката "Литания" на Бина Калс на следващия ден. Ще бъдат представени и книги за Йордан Йовков, криминалната фантастика "Първороден" от Стана Апостолова и "Умотворителница" от Татяна Йотова.

Ще бъде представен и филм за поета Росен Друмев, с когото местната писателска общност се сбогува миналата година. Публ

Новата книга на Марина Константинова "Принцът в зелено", посветена на патриарха на българския балет Анастас Петров, бе представена в дом-паметник "Йордан Йовков" снощи, съобщиха от културния институт. Оттам допълниха, че творбата проследява трудния път на едно талантливо момче от родния Добрич, през Варна до Берлин и София в упорито следваната мисия по утвърждаване на балета като значимо изкуство в Българя.

Книгата бе представена от редакторката д-р Кремена Митева и уредникът в дом-паметник „Йордан Йовков“ – д-р Веселина Белева.

„Творческата дейност на първосъздателя на българския професионален балет Анастас Петров е известна на специалистите. Името му обаче не е толкова популярно сред неспециалистите. Артистът посвещава целия си живот на балета, поставяйки десетки спектакли и танцувайки в главните мъжки роли, обучавайки стотици млади балетни из

Александър Секулов ще е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ на Столичната библиотека. Събитието ще е на 6 ноември, съобщават организаторите.

По думите им за Секулов ще говори писателят Костадин Костадинов, който е автор на романа „Ловецът на пеперуди”.

Александър Секулов е поет, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър – Пловдив.

Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“, на книгите със стихове „Седмо небе “, „Високо, над далечината“, „Карти и географии“, „Море на живите“, „Хроники и химни“.&

В навечерието на 50-ата годишнина от създаването на Националния литературен музей (НЛМ), три проектни предложения на институцията получават подкрепа от Министерството на културата по сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии. Това съобщават от музея.

През следващата година музеят се готви да посрещне 175 години от рождението на Патриарха на българската литература и народен поет Иван Вазов. Освен юбилейната програма от събития, ще бъде представена обновената постоянна експозиция в къщата музей „Иван Вазов“ в София с атрактивен многоезичен аудиогид и образователни пособия за лица със зрителни нарушения.

В рамките на финансирането ще бъде извършена консервация и реставрация на ценни художествени произведения от битовите експозиции в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“ и „Пейо К. Яворо